Аделина Чернаева-Йолова: „Най-важното в един хор е колективът“

Аделина пее сопран в „Морски звуци“ от 2008 г., с малки прекъсвания. В ново видео интервю тя разказва как стига до хора, кои народни песни обича най-много, кои са били най-трудните и какво предпочита: репетициите или турнетата.

Към „Морски звуци“ я довежда „добрият стар интернет“ в зората си. Когато през 2008 г. се връща от университета, където е пяла, иска да продължи да пее и някъде в общината открива телефон. Отговаря ѝ бившата вече диригентка Росица Щерева: „Добре, ама трябва да те прослушаме.“ И така започва всичко.

Любимите ѝ песни са народните. „Слана падна“, „Ръченица“ и „Темна мъгла“ са сред тях, макар че, както казва, на любима една не може да е. Когато ги изпяват на турнета и състезания, хората спират и слушат, а на бис хорът излиза само с народни песни. „В смисъл народната музика си е нашето.“

Най-трудни са били песен на иврит от турнето в Израел, която се пееше със субтитри, и една австрийска песен за човек, когото в гората гонят вълци и вият в снега. „И тя беше много ужасна, но се справихме.“

Първият ѝ концерт е с Моцартовия „Реквием“ във фестивалния комплекс през 2008 г. Тъй като тогава беше нова в хора, направи допълнителни индивидуални репетиции с Росица Щерева, за да научи песните. „И накрая, като излязохме на сцената, бях много горда от себе си, защото го научих.“

Предпочита турнетата: „Най-обичам турнета. Супер е забавно на турне.“ А когато никой не я слуша, пее в банята, заради хубавата акустика, и в колата, защото постоянно е в движение.

„Най-важното в един хор е колективът.“

Как си представя „Морски звуци“ след пет години? Като голям флашмоб в мола, в центъра или на плажа, защото всички обичаме плажа. Все пак сме от Варна.